Снимка: Надя Атанасова
Вело маршрути
1) с. Борика – това е един от любимите ми маршрути, тъй като по-голямата част от него е по-тихи горски пътища по които няма никакво движение. В същото време гледките които се разкриват по пътя си заслужават. Излиза се от Габра по главното шосе в посока „Горно Габренско езеро“ (названието яз. „Тараторското“ никога не съм го харесвал). На „Връх друм“ се отклоняваме в посока „Церов дол“. Пътя минава през малка река и се разклонява. Дясното разклонение е към Турската ливада. Ние поемаме наляво. Минаваме през няколко горички които се редуват с ливади и поляни. От лявата страна остава дерето наречено „Ереджек“. От тук нататък пътя е през това дере, покрай потока, който тече през него. От двете страни на пътя се издигат високи върхове покрити с гъсти гори (Даутица и Сиврия). На няколко места се налага да прекосяваме потока, той е съвсем плитък. Може да се мине без значение дали си с велосипед, кросов мотор, АТВ или кола с по-висока проходимост. Първото язовирче по този път е в местността „Ереджек“. Дерето е преградено с малка стена от земен насип и поточето формира неголям язовир, който е доста дълбок, понеже долът на това място е тесен и дълбок. Това язовирче е сравнително ново, преди десетина години още го нямаше.
В местността "Ереджек"
Както виждате мястото наистина е красиво. След това пътя продължава покрай потока право на юг. Въпреки че, това е типичен офроуд маршрут и не ви препоръчвам да го пробвате ако не сте добре подготвени, в момента е в по-добро състояние отколкото преди 3-4 години. Неравностите са загладени с помощта на тежка техника. Преди няколко години този участък беше почти непроходим. Ако сте с велосипед (любимото ми „офроуд“ превозно средство) около един час след потеглянето от Габра излизате от гората на широки ливади сред които се гуши поредното малко язовирче. Местността се нарича „Тоз“. Току до водата има изидан от бетон кладенец - „Студен кладенец“, името му говори само за себе си.
В местността „Тоз“
Ботаническа градина "Борика"
Рилският първенец Мусала се подава над гората
Основният път минава по стената на язовирчето и малко след това минава покрай селскостопанска сграда която все още се използва. Аз не обичам да минавам по него заради кучетата които охраняват въпросната сграда. Другия вариант е път който подминава язовирчето и малко след това достига оградата на ловно стопанско „Искър“. На това място има вход, който понякога се използва от служителите в стопанството. Нашият път продължава от външната страна на оградата и я следва в продължение на около километър. Този път се използва рядко и е занемарен, но гледката е разкошна. Огромни ливади в които често пасат овце, оградата на ловното стопанство и невероятна горичка от бели брези зад нея. В края на ливадите двата пътя (този покрай селскостопанската сграда и този покрай оградата на стопанство „Искър“) отново се събират. От тук до с. Борика пътя лъкатуши на серпентини през дъбова гора. Малко преди селото се намира параклис „Света Петка“. Той е доста нов, но е направен с много желание и е прекрасно място за почивка и пикник. Самото село също е интересно. Много стари къщи, зидове и порти от преди почти век са съчетани с по-нови постройки от социалистическо време и съвсем нови вили. От гледна точка на инфрастуктура селото е доста зле (в смисъл има само един магазин, няма училище, асфалтираните улици не са много). Постоянното население също е доста ограничено. Повечето жители идват от София само през почивните дни. Но като разположение мястото е красиво и приятно, самото село навява спомени за по-доброто минало. Близо до кметството се намира ботаническа градина "Борика".
В с. Борика
Параклис "Света Петка"
2) Брънковския параклис – това е сравнително кратък маршрут в сравнение с предходния. Подходящ е за всички видове транспорт, тъй като пътя макар и почвен е в сравнително добро състояние. Все пак и това е офроуд път. Може да бъде преодолян и пеша за около 3 часа (в двете посоки). Разстоянието е 6 километра в едната посока. Пътя минава през габренския манастир „Свети Димитър“. Това е пътя за махала Брънковци и Вакарел. Манастира е на около 2-3 километра от Габра. От там до Брънковци са още около 4 километра. Малко преди да стигнете до Брънковци завивате в дясно и се изкачвате на върха на хълма над селото. Параклиса е на самия връх – казва се Брънковска китка (1037 м.н.в.) . Отворен е целогодишно и достъпа е свободен. Поддържан е добре от доброволци от Брънковци. Най-голямото предимство е факта, че се намира на високо над околните местности и има невероятна панорама във всички посоки. На север е Вакарел, вижда се и част от Софийското поле. На изток се вижда Ихтиманското поле и язовира на Веринско („Бакърдере“). На юг са високите върхове на Рила, при ясно време гледката е неповторима. Особено красиво е когато Рила е цялата в сняг, а пролетното слънце топли пътника.
Параклиса на връх Брънковска китка
Панорама от параклиса
3) с. Пасарел – Пасарел се намира на 15 километра западно от Габра. Пътя е почвен и в лошо състояние. Офроуд фенове обичат да се забавляват по маршрута Пасарел – язовир Габра. Тази екскурзия им носи както висок адреналин и шанс да изпитат възможностите си, така и красиви гледки по пътя. Обикновенно се движат в колона и избират сезони, когато пътя е максимално разкалян заради по-голямото предизвикателство. Когато отивам към Пасарел предпочитам да мина през язовир Габра. В югозападната част на язовира от околовръстния път който обикаля „Тараторското езеро“ се отделя друг път който води на запад. В началото се изкачвате по висок хълм. Достигайки билото пътищата се разклоняват. Поемаме надясно за да излезем на основния път от Габра за Пасарел, който минава през мина „Чукурово“. Тук пътищата се кръстосват и пресичат и пътника може да се обърка. Излизайки на основния път за Пасарел продължаваме само по него без да се отклоняваме по страничните по-малки пътища. Редуват се широколистни гори и широки поляни. Минаваме и през местността „Росамски ливади“. На юг се виждат високите върхове на Рила, а право пред нас изправя снага Витоша.
Витоша пред нас
По пътя
Последната част от пътя е по плато наклонено към долината на река Искър. От двете страни на пътя започват да се появяват първите постройки. Местността е открита, и кръгозора е широк. Когато първите къщи на Пасарел се видят долу в ниското, пътя започва да се вие надолу към реката.
село Пасарел
На връщане, язовир Искър се крие между хълмовете
При тази разходка на връщане се обърках и тръгнах по страничен път слизащ към манастира на Пасарел. Слава богу на време разбрах грешката си. Манастира е разпопожен на хубаво място и си заслужава да се види, но се намира в самата долина на Искъра, а аз бях изморен и нямах никакво желание да се изкачвам обратно. Тук долината е много тясна и дълбока, не слуайно на това място е изградена язовирната стена на най-големия български язовир – Искър. Този път за да спестя и време и разстояние минах не през Габренския язовир, а през мина „Чукурово“. Ето и един кадър от това пътуване:
Изглед към Габра от мината
4) с. Веринско и яз. „Бакърдере“ - тръгваме от Габра през манастира „Свети Димитър“ по пътя за махала Брънковци. Малко преди да стигнем до Брънковци се изкачваме в дясно, на върха на хълма където се намира малък параклис. Преди няколко години той беше ремонтиран от доброволци. По този начин, разбира се, се удължава живота на сградата, но на мен лично старинния вид на параклиса ми допадаше повече.
Така изглеждаше параклиса през 2006 г.
Днес е ремонтиран
Върха носи името „Брънковска китка“ (1037 м.н.в.) . В околностите на Габра има и по високи върхове, например Попов дял (1190 м.н.в.) първенеца на Лозенската планина намиращ се над разкривките на Мина "Чукурово"; връх Даутица висок 1050 м.н.в. разположен в обраслите с гори ридове южно от Церов дол; Върховете Луко и Габровец заграждащи от две страни "Тараторското" езеро също надхвърлят 1000 метра, но най красива си остава гледката от Брънковската китка, тъй като има панорама във всички посоки. При добра видимост високите върхове на Рила наистина впечатляват. От там се спускаме през други махали – Поповци, Банчовци, Пауново. Редуват се съвсем нови, лъскави вили и стари къщи отпреди повече от 50 години. Пътя лъкатуши и минава през улиците на въпросните населени места и е лесно да се объркаш. След като отминем Пауново по почвен път стигаме до Веринския язовир (язовир „Бакърдере“ - името означава Меден дол).
Новите вили на язовир Бакърдере
Язовир Бакърдере
Бившия пионерски лагер край язовира
Мястото е красиво, преди години през самия язовир е минавал електропровод. Днес са останали само неговите основи, които стърчат над водата. Идвайки от Пауново първо излизаме на язовирната стена, по която минава път. Източно от язовира има друг асфалтов път който го заобикаля и извежда на шосето от Веринско за Борика. Край язовира има стари запуснати бунгала и две нови закътани в гората вили, които се използват. Нямам идея дали се ползват от собствениците им или за туристически цели, но отвън изглеждат много добре. От източната страна на язовира, на сянка в гората, има стар пионерски лагер. Той разбира се не функционира.
Виждат се основите на далекопровода
Язовир Бакърдере
От язовира до самото село Веринско разстоянието е 2-3 километра. Селото е с по-нови сгради и няма старинния вид на съседното село Борика. За сметка на това е доста по-голямо и с по-добра инфраструктура – има няколко магазина, заведения. На връщане избираме друг маршрут – по асфалтов път път се връщаме покрай Веринския язовир и минаваме през село Борика.
Тук все едно сме се върнали 40-50 г. назад във времето. С изключение на няколко нови вили, останалите сгради в селото въобще не са се променили през последния половин век. На фасадата на сграда в центъра на селото все още стои надпис: "Достойни за грижите и доверието на партията", който се вижда на горната снимка. Напускаме Борика отново по почвен път, минаваме покрай параклиса „Света Петка“, съвсем нов и много красив параклис и продължаваме през широколистна гора, към местността „Тоз“. Пътя се изкачва чак докато достигнем ливадите край „Тоз“.
Местността Тоз
Отново там
Тук се намира Студения кладенец, а край него малко изкуствено езеро. Пътя към Габра е на север по потока който извира от това язовирче. От двете ни страни са високите върхове Даутица и Сиврия, а потока тече през дълбока долчина. Този дол се нарича „Ереджек“. Разказах ви вече за него, малко по-горе има и снимки от тази местност. Тук се гуши още едно малко язовирче, формирано след преграждането на долът със земен насип. Когато пътя излезе от Ереджек вече се намираме в местността „Церов дол“. Още един хълм и вече сме на „Връх Друм“, над село Габра. Този маршрут е доста дълъг, с колело се изминава за 5-6 часа, при по-бавно темпо и повече, но приключението си заслужава! Феновете на офроуда също може да го пробват, ако са добре подготвени, тъй като има доста тежки участъци.
5) местността „Суха Габра“ (местните я наричат Суа Габра) - Тя се намира по пътя за с. Нови Хан. Това е най-лекия маршрут, тъй като пътя е асфалтов, а разстоянието въобще не е голямо. Суха Габра е един от притоците на река Габра. Тук се намират 7 малки езерца, наредени като бисерна огърлица едно до друго, по протежение на реката. Първото е най-голямото, намира се най-близо до пътя и блясъка на водата му се вижда между дърветата когато пътуваме от Габра за Нови Хан. Следващите езерца се доста по-малки. Езерата са оградени от всички страни с гъста гора, закътани и много чаровни. Посещават се от рибари, тъй като риболова тук не е платен. Край по-голямото езеро, често бивакуват роми, които произвеждат дървени въглища по традиционна технология. Голяма камара дърва се затрупва от всички страни със пръст и гори при отсъствие на въздух. Този процес продължава доста дълго, а от камарите се вдигат малки струи пушек. Не обичам да посещавам това място с колело, тъй като пътя минава край няколко постройки, подразделения към мина "Чукурово", които се охраняват с много досадни глутници от кучета.
Суха Габра (Суа Габра)
Село Габра