Годината, в която e поставено началото на училището в село Габра е 1881. Тогава местният общественик Петър Станоев Пешунов приема първите си ученици в една от стаичките на бащината си кръчма. През следващата учебна година е назначен и първият учител от Самоков. Средствата, необходими за образованието, се събирали от родителите на учениците. През тази учебна година са направени нови чинове, купени са канцеларски материали. През 1897 е назначен нов учител. До учебната 1910-1911 година учениците се обучават в 4 слети начални отделения в една паралелка с един учител. През учебната 1924-1925 за пръв път в габренското училище има 4 пълни отделни начални отделения. Maкар и да се бори с недоимък и големи трудности в продължение на 51 години, селското училище осигурява началното образование на габренските деца, а желаещите да продължат образованието си учели в съседното село Горни Пасарел. През 1937 година настоятелството и габренци вземат решение да се осъществи една тяхна мечта - да си имат свое училище. Така децата им няма да ходят по съседните села, за да завършат вече задължителното основно образование. Докато се построи новата сграда на училището, габренецът Арангел Иванов Мишов дава под наем цялата си къща, където в продължение на три години се водят занятията на Габренската смесена прогимназия. Средствата, необходими за построяването на училищната сграда, се осигуряват като се продава манастирската гора за около 250 хил. лв. Общината взема заем от държавата на стойност около 300 хил. лв, 200 хил се добавят от общинския бюджет и са вложени много лични средства и материали. Строежът на сградата започва през 1938 година и трае година и половина.Спомените на старите габренци, а и училищната летописна книга, свидетелстват за една интересна случка от строежа на сградата на училището. На 30 октомври 1939 година, в разгара на строежа, през Габра минал пътник. Като видял, че на площада се е струпало почти цялото село и кипял усилен труд, странникът попитал какво прави тоя народ. Селяните му отговорили, че правят училище за децата си, за да не са прости като тях. Непознатият изтрил влагата от очите си и се представил като майстор-медникар. Пожелал да изработи училищна камбана, която да приканва децата към класните стаи. В отплата пожелал, ако някога стигне до габренци вестта за последния му час, да я ударят и кажат:"Петко Лесников от село Бучени, Прилепско, нейният майстор това поиска за сбогом!".И до днес тази камбана стои закачена на фасадата на сградата и приканва габренските деца за първия учебен ден както и за деня на славянските първоучители братята "Св.Св. Кирил и Методий".

​

В момента ОУ "Отец Паисий" е в списъка на защитените училища, които продължават да действат, въпреки малкия брой ученици.