Цитат от книгата на Ива Ковачева "Габра през годините назад":

​

​

     Отдавна, отдавна са си отишли истинските християнски празнични обреди – такива, каквито народът ни ги е пренесъл през годините на робство, в силата на които е вярвал и се е надявал на добруване.

 

БЪДНИ ВЕЧЕР И КОЛЕДА

 

     Домакинята омесва квасник (вечерник) с късмети, като отгоре го украсява с тестени овце, овчар, рало, егрек, киче и др. За вечеря приготвя постни сарми с булгур, ошаф и ложен тиквеник. Преди вечеря трябва да се прекадят всички домашни животни. При кокошките се води такъв диалог:

     „Стопанинът: „Стой да сасеча кокошките!“

     Стопанката: „Не мой, ке наносат пун кош яйца!“

     Внася се кош слама, застила се с постилка и месал, върху който се подрежда вечерята. Първият залък от вечерника е за св. Богородица, вторият – за стопанина, после за стопанката и т.н. От тиквеника се яде само средата, колелото от крайшника се оставя за другия, коледния ден, като преди това през него се прекарва едно агне. Под сламата се оставя кесията с парите и се спи върху нея. А рано сутринта от сламата се изплитат гушки заа всички овощни дървета в градината  с надежда за повече родитба. Останалата слама се пази до Гергьовден и се пръска по  насята нива със същата надежда. Всяка стопанка е приготвила колачета за коледарите, които тупат с топузите и викат „Пиу, пиу, да се роди, да се роди, дека рало оди!“

     Стопанката хвърля шепа жито и им нанизва по един колак. За обяд тя приготвя гювеч с месо и зеле с месо.

 

ВОДОСВЕТ (ЙОРДАНОВДЕН)

 

     Сред село идва попът и прави водосвет. Свекървите довеждат снахите си (младите невести), които, облечени в носиите на млади невести, се нареждат една до друга. Идват и техните девери и кумове. Всяка свекърва държи панерка с дарове – за девер пояс и шарени чорапи, за кума – везана кърпа, а също и шарени чорапи. Деверът взема от кума котле с вода  и китка босилек и сипва на ухото на булката вода. Тя се върти три пъти и му целува ръка. Там са и малките кръщелници, които пък кумът топи. След обреда на селския площад, се отива на гости у кума с нов дар.

 

ГЕРГЬОВДЕН

 

     Най-хубавият пролетен празник. Рано, рано, преди изгрев слънце жените и децата отиват в  гората и берат всякакви цветя като пеят:

„Рано рани гиздава девойка (2)

от роса по-рано

да набере цвете миризливо

та да вие цветни венци.“

     Докато слънцето изгрее трябва да са се върнали у дома. Изсипват цветята в рещото и правят венци. Първият – за овцата, която първа ще излезе от егрека за доене. Вторият – за буталката, в която се бие млякото и третият – за агнето, което ще се вземе от егрека. Агнето, с венче и свещи на рогцата, се молитви от попа в черквата, а оттам – у дома. Заколва се и кръвта му се носи на реката. През това време домакиинята е замесила хляб и 4 колаци – 2 за кумовете и 2 за деверите. Агнето се пълни, слага се в кален гювеч и се пече в пещ. Слага се кантар и се връзват люлки. Докато агнетата (по няколко съседски в една пещ) се пекат, всички се мерят и люлеят.

     Опеченото агне, колаците и хлябът се носят в двора на черквата от стопанката, която постила месал и ги поставя върху него. Всяка жена е закичена с китка от росното цвете. Подреждат се по махали. Пеят песни и с хоро обикалят хляба. Хорото се води от жена с напреднала бременност.

 

Първа песен:

Рано рани свети Георги,

рано, рано, от роса по-рано,

та да кове врана коня -

злато плочи, сребро клинци,

че ке иде на полето

да обиде синорето.

От дома си весел пойде

от синора сърдит дойде.

Попита го стара майка:

• Леле сино, свети Георги,

от дома си весел пойде,

от синора сърдит дойде.

Отговаря сърдит Георги:

• Леле мале, стара мале,

какво да съм весел дошал

Се обидох по полето,

по полето, синорето.

Есенното не класило,

а пролетното сега ниче.

 

„Айде Дойне, айде Стойне“ - когато се тръгва за цветя

„Рано рани...“ - когато се берат

„Слънце грее, роса не опада“ - когато стадото е издоено

„Заблеяло вакло агне“ - когато се носи агнето с венчето

„Търново църкви немало“ - когато се започне хорото

 

Слънце грее, роса не опада

Овчар стадо от игрек не мами,

най-си чека руса, малка мома

да премине (2) със два бели котела

да издои стадо недоено,

да подсири пресно сирене

 

Заблеяло вакло ягне

от игреци, от сурия

Обади се Стоян овчар,

Стоян овчар от бачия

- Я не блей ми, вакло ягне,

я си тебе курбан давам,

курбан давам за Гергьовден

 

Търново църкви немало

убава Цвето, търнавко (повтаря се)

Сега се църкви градеа

Та кои ли ми беа дюлгере? -

Кольо и Бойо – два братя

и Богдан, младо чираче.

Сите се редом редиле

кой ще дюлгерче да рани

ред се паднало на Цвета,

тя ке дюлгере да рани...

 

Втора песен:

Тръгнал ми е свети Георги

да обиде по полето,

по полето, синорето.

Срещнала го люта ламя,

люта ламя със три глави.

Не плаши се свети Георги,

па извади остра сабля,

та отсече до три глави.

Що отсече трите глави

потекли са до три реки

Първа река – пресно млеко,

Проговара свети Георги:

• Айде млеко по игреци

Втора река – златно жито

Проговара свети Георги:

• Айде жито по амбари

Трета река – руйно вино

Проговара свети Георги:

• Айде вино по избите.

 

     Минава попа с кандилницата и прекажда хляба и чупи по два комата от него – за себе си и за селския говедар. След това жените си разменят от гергьовския хляб, върху който се слагат сутляш или сирене. Прибират се, като пеят три по три. Китката се хвърля във вода, не се пази. Портите и къщите се окичват с върба.

 

СПАСОВДЕН

 

     Празнува се в четвъртък, главно в черковния двор. Всяка жена, стопанка изпича квасник в подница и колаци. Месалите се постилат пак на редици, по махали. Хлябът се обикаля пак с хора и песен:

 

Свети Спасе, зелен класе!

Рано рани свети Спас,

че ке иде по полето

да обиде синьорето.

Сърдит пойде, весел дойде.

Попита го стара майкя:

• Леле, сине, свети Спасе,

от дома си сърдит пойде,

от синьора весел дойде,

та защо си толко весел?

Отговара свети Спас:

• Се обидох по полето,

по полето, синьорето,

есенното изкласило,

пролетното вретенило,

ливадите – за косенье!

 

В наши дни, на Спасовден се празнува събора на село Габра. Младо и старо се събира на плащада, веселят се и играят хора.

 

ДИМИТРОВДЕН

 

На този ден, този обред се извършвал на манастира „Св. Димитър“. Ето песента, която пеели на връщане:

 

 Заискале са Елена

 горо ле, горо зелена,

през девет села в десето.

Майкя Елена не дава

Брат й я Лазар даваше

и си на майкя говори:

• Да дадеш, мамо Елена,

ако е, мамо далеко,

барем са, мамо, богати.

А ние сме девет душ бракя -

по еднаж да я спойдеме

девет е пати в година.

Па си Елена годиле,

годиле и ожениле.

Като Елена излезна

черна е чума влезнала,

та била, боже, та била,

девет душ бракя убила

и девет снахици левенки

и девет им мажки дечица.

Саде майка им остана.

Секи ден майкя плакала

и люто Лазар кълнала.

 

НОВА ГОДИНА

 

     Под връшника червенее ложена баница с малки пръжки, а в подницата се пече вечерникът. Пачата е приготвена от вечерта, а в нощвите е втасало тесто за колачета. Вечерта стопанинът на дома ще разчупи вечерника и ще се разбере кой за какво ще се грижи през годината по късметите в комата. След дългите пости, на трапезата до пачата вдига пара и кисело зеле с пресно свинско и богат гювеч. След полунощ ергените тръгват да сурвакат. От богато напъпилия дрян на първия  майчин и бащин сурвакар, домакинята откършва клонка, с която сурвака животните. Ако в дома има мома, тя пуска в торбите по един колак, а най-едрия, с извити като рога на овен краища, рогача, пази за любимия.