Началото на читалищната дейност в село Габра е поставено през 1931 година в къщата на Стефан Христов Свиленов.

Тук е било и първото радио в селото. Така то става повод всяка вечер да започват да се събират група местни учители, които решават да сложат началото на читалище, което нарекли Народно читалище "Просвета". Началната библиотека е съвсем скромна — състои се едва от 160 книги. Читалището е абонирано за 8 вестници и списания. Всичко това се е съхранявало в един стар училищен шкаф. Изнасят се и беседи, главно на исторически и културни теми. През 1942 година е поставена и първата пиеса "Ординарецът плаща", която се превръща в истинско събитие за селото. Макар за театрален салон да използват неизмазаното и влажно училищно мазе, а вместо завеси — домашните черги и чаршафи, габренските младежи продължават да изнасят пиеси и през следващата учебна година.

​

Поставени са над 40 пиеси, накои от тях са "Иво и Калина", "Люти клетви", "Боряна", "Женитба", "Хан Татар", "Албена", "Татул", "Вражалец", "Един ден жена", "Вуйчо Архимед" и много други. В изнасяните пиеси дейно участие взема Стоян Богданлийски — учител по математика и един от основателите на местното културно средище. В западното крило на училищната сграда са съединени две класни стаи и това става новия салон. Oсвен театралната трупа, в училищното мазе репетират певческата и танцовата трупа. Първата тяхна изява е от 1947 година е на "Фестивала на българо-съветската дружба" в тогавашния общински център град Ихтиман

​

Стоил Печурков, като кмет на селото е успял да извоюва от община Елин Пелин самооблагането което се е отчислявало от мината да не отива в общата каса на община Елин Пелин, а от там да се връща част от сумата в бюджета на селото, а тези пари да са изцяло за село Габра. С така събраните пари, по негова инициатива е построена настоящата сграда на читалището. Заслугата за тази голяма и просторна сграда на читалище "Стоян Богданлийски" е на Стоил Печурков, внук на свещенник Георги Бързанов, който има принос за строежа на черквата.Техните потомци се гордеят с тяхното дело!

​

В началото на 1960 година се отрежда парцелът за сградата на читалището. Започват изкопните работи, в строежа са вложени 110 хил. лв. по линията на самооблагането и 4 хил. трудови дни. На 16 януари 1962 година читалището отваря врати.

​

Вече в условията на добрата материална база, която предлага читалищната сграда, започват дълги репетиции и трескава работа. Фолклорните състави вземат участие в различни празници и художествени прегледи. Неизменно присъстват на всички Национални събори за народно творчество в Копривщица — от първия до състоялия се неотдавна X Национален събор.

​

Най-голям успех фолклорните състави жънат на III Копривщенски събор, на който печелят 4 златни медала с обичая "Сватба". Тогава вестник "Софийска правда" излиза с материал, в който нарича габренските самодейци: "Златните певци и танцьори", а през 1981 година помества още една статия под заглавие: "Златните певци и танцьори от Габра".

​

Успехите, пожънати на копривщенска сцена, отшумяват надалеч. Очарован от представянето на габренци, завеждащият редакция "народна музика" към Белгийската телевизия, Херман Вьол Стеке идва в Габра и записва филм за обичая "Сватба". След излъчването му в Белгия започват да пристигат покани за гостувания и участия от тогавашната ФРГ, Холандия и Франция... Така през 1979 година читалищните състави заминават за участие в Международния фолклорен фестивал в Кьолн. На сцената пред величествената Кьолнска катедрала габренските певци и танцьори взривяват публиката, която им поднася бурни аплодисменти и ги поздравява с мощното "браво!". На другия ден три от авторитетните немски издания излизат с материали, от които се чете:

„ "Автентична народна музика и за нас ритмично непонятни народни танци, показаха 22 мъже и жени от българското село Габра". “

​

През 1981 година, по случай 50 годишния юбилей, читалище "Просвета" е наградено с ордена "Кирил и Методий" II степен за активна културна и просветна дейност.

​

През 1982 година отново идва покана за участие на габренските самодейци в директни телевизионни и радио предавания в Брюксел, Париж и Кьолн. След зрелищен концерт в белгийската столица българският посланик им изпраща цветя, а публиката ги понася на ръце. Следва още един незабравим концерт в Кьолн. 

​

След бурните успехи зад граница фолклорните групи не престават своята работа. Съставите за народни обичаи пресъздават целия обредно-фолклорен календар на Габра — "Гергьовден", "Сватба", "Прошка", "Бъдни вечер", "Топене на невести" и "Коледуване". Обичаите "Лазаровден" и "Джамал" отдавна са неотменна част от празничния календар на селото. Колективът на кукерския обичай има няколко участия на Международния фолклорен фестивал за маскарадни игри "Сурва" в Перник, а на "II МФ Кукове" в град Раковски отново се доказва и печели златния медал.

​

Танцовите и певческите фолклорни трупи към читалището вземат участие в много наши утвърдили се фестивали като "Орфеевите празници" в Смолян, Старопланинския събор "Балкан фест" във Велико Търново, Националния събор в Неделино, участват на всички "Шопски празници" в град Елин Пелин и още много други. През 1996 година младежкият танцов състав и певческата група получават покана за участие в "МФФ Карпати" в румънския град Питещ. Следват множество медийни изяви в БНР, БНТ и телевизия Скат. През 2000 година младежката певческа група записва в БНР компакт диск с 10 автентични народни песни.

​

​

Към габренското читалище съществуват детска и младежка танцова трупа, три певчески състава и две групи за народни обичаи. Читалището притежава богат етнографски фонд, съхранил автентични носии и предмети от бита на старите габренци, а библиотеката разполага с над 17 хил. тома литература.

​

През декември 2006 година габренското читалище тържествено отбелязва 75 годишнината от основаването си. Във връзка с юбилея и 25 годишнината от смъртта на един от "бащите" на местното културно средище, на редовно Общо събрание читалищните членове единодушно вземат решение Народно читалище "Просвета" да се преименува в Народно читалище "Стоян Богданлийски".

​

Наскоро сградата на НЧ "Стоян Богданлийски" беше санирана с пари от Еврофондовете и субсидия от държавния бюджет. Габренци може да получат обучение за първи стъпки в ползването на компютър и Интернет в читалището.