Снимка: Надя Атанасова
Манастир "Свети Димитър"
Цитат от книгата на Ива Ковачева "Габра през годините назад":
В село Габра всяка година се организира общоселски събор в съботата веднага след църковния празник Възнесение Христово-Спасовден, а през последната събота на август в местността Манастиро се провежда празник по случай Деня на миньора. На 2 км югоизточно от село Габра се намира манастира "Св. Димитър" или "Св. Митър", както го наричат местните жители. През 1865 г. селяните от Габра събират пари и изпращат своя съселянин Иван Чакъров за Цариград, за да измоли разрешение от османската власт за построяването на манастир. След тежко тримесечно пътуване пеша, заедно с панагюрски овчари, той се завръща с благоволението на Цариград. Интересно е да се отбележи, че по време на своето пътуване Иван Чакъров научил френската дума "пардон", често я използвал и съселяните му започнали да го наричат "Пардоно". Той станал родоначалник на големия Пардонски род в селото. Габренци не забравят да му отдадат своето признание и когато починал през 1894 год., го погребват до югоизточната стена на манастира, и засаждат до гроба му два ореха. И до ден днешен там стои надгробният му кръст. През 1866 г. Габренският манастир е издигнат на мястото на стар параклис на Св. Марина (според някои изтончници на Св. Мина) и бил наречен на Св. Димитър. Църквата е изографисана от самоковските зографи Костантис Ан. Геров и ученика му Костакия, за което съдим от ктиторски надпис на главния вход на храма. Първият поп в манастира "Св. Димитър" е Боне Кръстев от с. Горни Пасарел. В първите години тук са седели и братята Петър и Иван Пешунови, първият от които в 1881 г. става първият учител в селото. В 1898 г. тук идва митрополит Доситей и представя новия поп Георги Николов Бързанов. Произходът на дякон Георги е от македонски род. Дядо му хаджи Георги се заселва в с. Годедарци, а после - в Самоков. Той изкупил горите и пасищата по Лакатишка река на север от селото към местността Бостанджилница. Там синовете му изградили къшли, известни и досега като Бързанови егреци. Поп Георги Бързанов става родоначалник на Поповия род, един от големите родове в селото.
Мария Минчева
Манастирът е имал отделна сграда за живеене, друга за нощуване на гости и магерница. Разполагал е с 500 дка гора, около 100 дка ниви и ливади, 50-60 говеда и над 100 овце. Днес е запазена само църквата на манастира и основите на магерницата, разрушена неотдавна по времето на комунизма. Тук е имало и пионерски лагер, от който са останали само жалки руини. В манастира са ставали венчавките с пълната красота на местните обреди. На Димитровден цяло село е идвало тук и празнувало деня на св. Димитър.
Мария Минчева
Параклис "Свети Николай Летни"
По време на Софийската криза със сметището в Суходол, имаше предложение боклука на София да се складира в сметище на територията на Мина "Чукурово". Местните жители не допуснаха камионите с боклука да влязат в мината. В последствие кмеството на Габра и на община Елин Пелин спечели съдебното дело срещу складирането на боклук на територята на мината, тъй като мястото е прекалено близо до вододайната зона на София в язовир "Искър". С парите от спечеленото дело е изграден малък параклис на входа на селото където бяха спряни камионите със софийския боклук.
Брънковски параклис
Така изглеждаше параклиса през 2006 година.
Днес е ремонтиран.
На два километра източно от Габра се намира габренския манастир "Св. Димитър". От там черен път продължава към вакарелската махала Брънковци. На висок хълм наблизо се намира Брънковския параклис. От там се открива гледка във всички посоки - на юг се виждат високите върхове на Рила, на северозапад се вижда част от Софийското поле, а на изток е Ихтимансото поле и Веринския язовир (Бакърдере).
Нови стенописи в брънковския параклис
Гледка от Брънковския параклис към язовира на Борика и Рила
Бившия пионерски лагер
Старите снимки са на Ива Ковачева, от пионерския лагер на манастира през 1970 или 1971. Цветната снимка е от руините на лагера и датира от 2008 г. Днес не е останало нищо, освен носталгични спомени.