Мина Чукурово

Източник: Ива Ковачева, "Габра през годините назад"

Мина "Чукурово“ е открит рудник, в който са добивани лигнитни въглища, които са сред най-бързо горящите в цялата страна. Намира се в Западна България, непосредствено до село Габра. Това е най-старата въгледобивна мина в България. В нея за първи път са добити въглища през 1856 година. Първите сведения за наличието на въглища в землището на село Габра (тогава Чукурово) датират от пролетта на 1856 г., когато в "Цариградски вестник" излиза съобщение, че придошлата местна река разкрила афльориментите на въглищните пластове. Вероятно местното население е знаело доста преди това за залежите на въглища в района, но го е скривало умишлено, за да не привлича вниманието на турците. По същия начин според друго местно предание, след едно земетресение в района на селото избликнал горещ минерален извор, който жителите на Чукурово затрупали с овчи кожи и вълна.

Мина Чукурово

Паралелно с лигнитните въглища в околните гори местното население е правело жижници, в които са произвеждали дървени въглища. Нуждата от въглища за самоковите в близкия Самоков била причината за началото на разработването на въглищни залежи от османската държава. От вестник "Дунав" от 2 юли 1872 става ясно, че годишният добив надвишава 500 тона. Това дава основание да се смята, че мина Чукурово е най-старата въгледобивна мина в България. Добивът на въглища в Перник и в района на Тревненския Балкан започва малко по-късно, съответно през 1872 и 1874 година. През 1906 година в района на Чукуровското находище минава геологът Ростислав Берегов, руснак по произход от тогавашната "Дирекция на подземните богатства". Пише рапорт до правителството, в който съобщава, че районът на находището трябва да се проучи.

Езеро в мината

Това не е направено, но рапортът прави впечатление на друг служител от дирекцията Светослав Марков, който лично посещава района на находището и впоследствие купува голям участък от него. Така Марков заедно със съдружникът си д-р Симеонов от БЧК започва да експлоатира находището. На същият този доктор Симеонов му прави впечатление хумата, отличаваща се с еластичност и огнеупорсност. Той купува участък в местността "Банището", като нарича концесията си "Света Марина". Впоследствие акционерното дружество "Изида" купува концесията и в периода 1912-1913 година изгражда въжена линия за превоз на хумата до гара Новоселци. Това съживява района и благоприятства добре за въгледобивната концесия.

Мина Чукурово

Въпреки примитивния начин на добиване на въглищата в навечерието на Първата световна война добивът достига 2 000 тона. Войната забавя развитието на концесията тъй като всички мъже са мобилизирани.

Непосредстено след войната – през юли 1919 година собственикът отново започва разработването на своя периметър, но вече с много по-голям замах. Доставя вагонетки, построява дековилна линия и за пръв път прилага взривни работи. За пръв път се прилагат класически минни операции: откриване, подготовка, провеждане на взривни работи и добив на въглища. Ясно са разграничени и специалностите: бомбаджия, майстор-копач, крепач, извозвач и др.

Перспективата на басейна започва да привлича апититите и на други наши предприемачи. Един от тях – Губиделников – предлага доста съблазнителни условия, виждайки че мината би увеличила значително неговите капитали.

Изоставената мина Чукурово - видео от дрон

Автор: Alex Markov

Сделката не се осъществява, но в края на 1938 година при Светослав Марков отново се явява Губиделников, този път с държавен служител, който идва от страна на правителството и поставя на собственика съвсем ребром въпроса – да предостави своя периметър на г-н Губиделников, тъй като находището се разработва много примитивно, добивът е малък, а страната изпитва глад за такава суровинна. „В противен случай концесията ще Ви бъде отнета“ - заявява държавният служител инж. Дянков. Това, разбира се, се оказва чиста игра. Малко по-късно, със същият апетит се явява и собственикът на концесията „Паисий“ - Сливенски мини, който предлага заедно със Светослав Марков да образуват акционерно дружество. Марков, който не разполага с капитал, продава къщата си в София и започва с малък обем минноподготвителни работи. През май 1939 г. е направена първата копка на първата шахта. Работата в нея е ръчна, тежка и опасна. Въглищата от шахтата с вагонетки се карат до товарището на въжената линия, над назначението на рудник „Чукурово-запад“. Отначало вагонетките се бутат на ръка, а по-късно се теглят от коне. Минните работи, преди залагане на шахтата и след това, се водят от Александър Лугвиненко (бивш белогвардеец). Години наред той е не само технически ръководител, но и счетоводител, касиер и завеждащ смяна. Работи в мината и след национализацията - до 1956 година.

Създаденият подземен рудник осигурява тежък физически труд на много семейства от селото.

„Около Нова година и Ивановден имаше тежки сегове. Вълците слизаха от балкана и ходеха по сокаците като кучета. В двора ни влизаха. Когато трябваше да будя Борис за първа смяна, все тъпчех около прозореца, та ги виждах. Нямахме часовник и гледах да зърна светлина на карбидна лампа. Понякога комшията викнеше край плета: „Ку-ку-ри-гууу“, а един път си направи майтап – изкукурига посред нощ. После не можех да му вярвам... един ден доведоха Борис с обгорели ръце и лице. А панталоните – целите в кръв от изранените колене. Страшни болки. Едва се измъкнал жив от галерията. Смъкнах веднага мехурите и облях раните със зехтин. Едно ли е било“ (Мария Филипова).

„...Зимата мъжете ни подгизваха в затлачените рудници и галерии, а от пролет до есен и по нивите работеха. Носех будилника в торбето при яденето и го навивах за втора смяна. Понякога и аз и други жени носехме топла чорба на мъжете си и влизахме чак вътре в галериите“ (Стоименка Пашова).

Събитията около 1944 година временно спират експлоатацията като дотогава добивът на въглища е достигнал 20 000 тона. Национализацията на 21.ХІІ.1947 г. заварва концесията с около 17 000 тона годишен добив, дековилна надземна линия от стария рудник до станцията на въжената линия – 1470 метра, подземен железен път – 1530 метра, 36 вагонетки, един мотор „Доиц“ - 26 к.с., 4 нафтови и петролни моторчета по 6 к.с., 2 помпи и други по-дребни съоръжения. Правителството обръща сериозно внимание на това находище, влязло в състава на Софийския каменовъглен басейн, предимно като стратегически изгодно и отпуска средства за проучване на района. Дотогава по данни на геолога Коняров на Чукурово са сочени запаси от 1,6 млн. тона.

Комендант на мината непосредствено след национализирането е и Крум Лазов. Малко след него Мирчо Хафузов – комендантът подобрява труднопоносимата руднична атмосфера с избиване на вентилационен комин в дъното на минните изработки, макар че предложението му отначало е тълкувано като плод на фантазия. Трайна следа в промяната на минния облик оставя назначеният през 1955 година директор на мината Христофор Христов. Доставя се тежка и модерна механизация, внедряват се руските крачещи екскаватори и роторните багери. Преминава се от подземно на надземно разработване и ж.п. извоз за откривка. Построява се битова площадка, външни насипища, тягова подстанция.

Проучвателните работи показали, че на места, особено на афльориментните зони въглищата са сравнително плитко и това налага преориентация към системата на разработване. През 1949 година се извършва първото загребване с багер, прехвърлен от мина „Пирин“ в западната част на находището – местността Белая. По същото време пред входа на подземния рудник „Млада Гвардия“ се построява първият бункер с вместимост 20 тона. Тук се извършва първият опит за сепариране на въглищата, като се поставя и наклонена скара и вече се добиват две класи. Подземните минни работи се прехвърлят и в западната част под името „Чукурово-1“. За пресяване на въглищата от „Чукурово-1“ се построява дървена сепарация. Въглищата се извозват по въжена линия. Разработва се генерален проект за подземен начин за изземване. Построяват се травербанд, назначение, баня, стол и здравна служба.

Десислава Трендафилова

Миньори в рудника

След задълбочен анализ и преоценка от страна на съветския специалист Николай Александрович Руски се разработва по-ефективен проект за надземно иззимване на въглища. Излизат подземните майстор-копачи и много от тях стават механизатори, булдозеристи, багеристи, шлосери.

През 1957 година е открита ж.п. линия Чукурово-Вакарел. Обемът на откривните работи се разширява. По новата ж.п. линия ежедневно се движат стотици вагони пълни с въглища.

Май 1960 година. Краят на работната седмица. Голямо свлачище повлича дъсчената сепарация. С денонощна колективна работа е построен 1700 м. лентъчен извоз.

През 1960 добивът на въглища постепенно достига 1 183 000 тона годишно.

След 1989 г. мината продължава дейността си. В началото функционира като държавно предприятие. След това Христо Ковачки получава концесия и рудника продължава да работи доста години като като частно предприятие.

Мина "Чукурово" прекрати дейността си в началото на 2015 година. Жителите на селото се надяват да бъде подновен добивът на въглища, тъй като това беше основния поминък на габренчани.